Трябва ли да преодоляваме завистта си към успеха на другите? - Happiness Academy - Академия за щастие

Трябва ли да преодоляваме завистта си към успеха на другите?

Трябва ли да преодоляваме завистта си към успеха на другите?
27 март, 2018
Представете си, че вие и най-добрият ви приятел мечтаете за една и съща работа или позиция. И двамата прекарвате часове в обсъждане на това колко прекрасно ще е и двамата да имате такава работа. И ето, че се появява такова предложение. След като преминавате през дълъг и труден процес на първоначално кандидатстване за позицията, и двамата успявате да стигнете до финалното интервю. Когато обявяват окончателните резултати, вие разбирате, че сте отхвърлен, а вашият приятел е получил и приел предложението за работа.

Как ще се почувствате?

Ако сте честни, ще трябва да признаете, че ще изпитате по-скоро завист, отколкото радост, в тази ситуация.

През 1988 г. проф. Ейбрахам Тесър от Университета в Джордия, на базата на своите изследвания, създава Теорията за поддържане на самооценката (Self-evaluation Maintenance - SEM). Тази теория разглежда взаимоотношенията между двама души, потвърждава и разкрива напълно един недотолкова положителен аспект на човешката природа: завистта. Проф. Тесър доказва, че завистта е по-интензивна, когато някой близък до вас се справя добре в област, в която самите вие бихте желали да сте добри. Например, ако се занимавате с танци, вие ще изпитате по-силна завист, когато ваш близък - например най-добрият ви приятел или сестра ви, а не отдалечен братовчед или непознат - е по-добър танцьор от вас. Интересното е, че вие няма да почувствате същото, ако вашият близък успява в област, в която не сте заинтересовани да се справяте добре. В този случай вие ще се гордеете с постиженията му. Например, ако най-добрият ви приятел е известен скален алпинист, но вие не се увличате по скално катерене, бихте се почувствали наистина щастливи и дори ще се закичите със славата на приятеля си, гордеейки се с неговите постижения.

В обобщение, завистта се проявява, когато някой наш близък се справя по-добре от нас с нещо, в което ние смятаме, че сме или искаме да сме добри (професионалисти).  

Но защо се чувстваме така? И трябва ли да се чувстваме така?

Отговорът на първия въпрос е сравнително лесен и ясен. Ние имаме еволюционна предразположеност към това да завиждаме, когато някой се справя по-добре от нас в нещо.  Това е причината да се развиваме, да подобряваме способностите си, за да надминем околните. Изследванията доказват, че ние сме много по-силно мотивирани, когато завиждаме на някой и се стремим да го надминем. През по-голямата част от историята на човешкото общество, ние се развиваме като индивиди, които живеят в групи от приблизително 150 близки хора. С тях споделяме ресурсите си, като същевременно се борим да вземем повече за себе си. В този смисъл, ние ще получим повече храна и близост, ако сме по-добри от околните в работата си, в изграждането на взаимоотношения (съотнесено към ловуването и битките на хората от миналото). Ето защо, ние сме инстинктивно мотивирани да бъдем по-добри от близките си и завистта ни помага в постигането на по-добри резултати.

Трябва ли да се чувстваме така? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен.

Нашата реалност, светът, в който живеем, е напълно различен от този, в който са живели предците ни. Сега живеем в големи градове, в които дори не познаваме повечето от съседите си. Освен това за повечето от нас, които живеят в малки семейства, далеч от разширеното семейство с много роднини, ние не просто рядко се срещаме с фамилията (веднъж седмично, ако не и по-рядко), но и смисълът на "кръг от близки роднини" е под въпрос, защото близките ни контакти не са с роднините ни, а с други хора от общността , в която живеем и / или работим. Много често близката ни общност се променя благодарение на разпространяващите се трудова мобилност и миграционни процеси по политически или икономически причини. Намаляването на кръга ни от близки хора, намалява и възможността да завиждаме на успехите на най-близките си, защото става и все по-малко вероятно те да са в нашата област на експертиза.

Друга причина, която отслабва честотата на проявление на завистта, е, че във времето и средата, в които живеем, повечето от нас имаме всичко, от което се нуждаем, за да оцелеем. Повечето хора, които четат тази статия, не се борят за храна, облекло или подслон в контекста на покриване на базовите им нужди. Ако се налагаше да се борим за оцеляването си, то би било смислено да се стремим да изпреварваме другите на всяка цена. В наши дни започват да придобиват все по-голямо значение откритията на позитивната психология, а те ни учат, че за да сме добре, трябва да сме щастливи, балансирани и да се стремим към градивното си развитие, т.е. да процъфтяваме. А за процъфтяването, завистта е, ако не нещо друго, то строго противопоказна.

Защо завистта е противопоказна? Защото критична детерминанта на успеха в днешно време е способността да накараме другите да ни се доверят. А те ще го направят само ако имат положително отношение към нас. Нека си припомним 2 от шестте принципа за изграждане на влияние според Робърт Чалдини – проявяване на реципрочност (взаимност) и харесване. Само си представете, ако вие проявите завист към близките си колеги и приятели, какво точно би се случило? Следвайки принципа на реципрочността – те ще бъдат отблъснати от вас, като в допълнение никога няма да успеете да ги накарате да ви харесват по начина, по който са го правили до този момент.

Само ако се чувстваме горди и щастливи от постиженията на околните, а не завистливи и ревниви, ние ще можем да запазим добрите отношения и взаимни чувства, което е решаващо за бъдещото ни процъфтяване.
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?