Какво означава да си себеуважаващ се човек? - Happiness Academy - Академия за щастие

Какво означава да си себеуважаващ се човек?

Какво означава да си себеуважаващ се човек?
28 януари, 2019
Често чуваме, че е важно да обичаме себе си и да имаме себеуважение. Но за голяма част от хората това звучи като неясна идея и някои биха отговорили веднага:“Разбира се, че се обичам и уважавам. Има ли някой, който не обича себе си?“, а други ще си помислят с тъга, че знаят, че им липсва обич и уважение към себе си, но не знаят как да ги придобият.

Едно от най-трудните неща е да се намери балансът между две противоположни тенденции и модели на мислене и поведение, а здравето е именно в баланса - в златната среда.

Психолозите и психотерапевтите, която се занимават с изследването на уменията от сферата на емоционалната интелигентност и с начините за изграждане на тези умения, подчертават колко е важно за един себеуважаващ се човек да може едновременно да защитава своето лично пространство от набези на недобронамерени хора и да отстоява своето мнение и права, но в същото време е важно да може да уважава и правата на другите хора и да търси начин за постигане на печеливши и за двете страни решения. От съществено значение е да се вземат предвид и двете страни на уравнението.

Ако видите човек, който няма проблем със защитаването на своето мнение и интереси, но не обръща внимание на мнението и емоциите на другите и редовно ги пренебрегва, това говори за агресивно поведение, но не и за асертивност (положителната страна на себеотстояването). На такъв човек всъщност му липсва себеуважение и зрял подход към отношенията. Децата постепенно се учат да уважават чуждите чувства и потребности, защото в началото те са зачитали само собствените си нужди, желания и емоции.

За съжаление, много възрастни хора не са успели да изградят зрял подход към конфликтите и към чуждото мнение и чувства и реагират по начини присъщи за малките деца – с незачитане и незаинтересованост към потребностите, позицията и емоциите на другите. Това може да се промени, ако имат желание да работят върху себе си и върху изграждането на истинско себеуважение.



Специалистите, които изследват емоционалната интелигентност и значението й за удовлетворителен и здрав начин на живот, обвързват емоционалната интелигентност (уменията за регулиране и управление на емоциите) с духовната интелигентност (изграждането на ценностна система и следването на принципи, които са базирани на добронамереност, доброжелателство и стремеж към положителен принос в отношенията с другите).

Себеуважението е пряко свързано с изграждането на такава духовна интелигентност и развиването на умения за емоционална интелигентност.

Човек, който обича и уважава себе си, търси и намира възможно най-добрия начин да реагира в различните ситуации, така че да действа и общува зачитайки и собственото си достойнство, но и достойнството на другите хора.

Себеуважението изключва реагирането с инат, болна форма на агресия (обидни нападки или пасивна агресия) и други незрели защитни механизми, присъщи на болното его.

Себеуважението и здравото его помагат на човек да избере да използва разумни и логични аргументи, да действа „със сърце“ и да се води от душата си в различните житейски ситуации.

• Себеуважаващият се човек не се бои да изрази мнението си и да обясни какви емоции изпитва и по каква причина. Вярва, че като говори и действа честно и открито, постъпва по най-добрия възможен начин и за себе си, и за другите. Така те получават искрена обратна връзка за позицията на себеуважаващия се човек и ако те самите изпитват себеуважение, също ще говорят честно и добронамерено за това, което чувстват и мислят.

В случай, че тепърва ви предстои да се учите да се отстоявате и да изразявате свободно, но зряло позицията си, може да се упражнявате в това умение както бихте се упражнявали във всяко едно умение – с повторение и репетиции, с помощта на хора, които вече са изградили това умение и на които можете да се доверите. Ако имате такива приятели, уговорете си срещи за ролеви игри, в които те играят ролята на този, с когото ви е трудно да говорите, а вие сте себе си, но по време на тази репетиция вие говорите и реагирате със себеуважение, с вътрешна свобода, зряло и обмислено.

Ако нямате такива приятели в средата си, потърсете специалисти в областта на емоционалната интелигентност и психологията и практикувайте с тях. С тяхна помощ ще промените онези модели на мислене, които ви пречат да отстоявате себе си.



Още един доказано добър вариант е да описвате трудната ситуация в тетрадка. Преди самия разговор с другия човек напишете как най-добре бихте обяснили какво и защо чувствате, без да използвате нападки. Така ще имате възможността да подредите мислите си преди разговора и да сте още по-наясно с това, което се случва вътре във вас.

Помнете: Когато сте честни, откровени и с чисти намерения, дори и да кажете неща, които не биха се харесали на отсрещния човек, всъщност правите най-доброто и за него – този човек най-вероятно има нужда да чуе точно тази обратна връзка, за да научи ценен урок за себе си. Няма случайни неща и ситуации. Ако сте се засекли във времето и пространството, значи и двамата имате да научите нещо от ситуацията.

• Голяма част от известните личности, които са постигнали успех във всеки един аспект на живота си и са пример за личностно израстване и емоционална и духовна интелигентност, споделят една и съща позиция относно общуването с другите хора: ако открият, че някой човек не е добронамерен или честен с тях, те слагат категорична граница между себе си и този човек и стоят далече от такива хора.

• Себеуважаващите се хора изключително внимателно филтрират своето обкръжение и допускат до себе си хора, които имат чисти намерения и здрава ценностна система - хора, на които могат да се доверят и с които споделят общ стремеж за положителен принос в отношенията и в работата си.

• Изграждането на умения и следването на принципи свързани с емоционалната и духовната интелигентност често изискват осъзната работа върху повишаването на психологическата ни култура с книги, обучения и консултации със специалисти, а резултатът от това е повече себеуважение и обич към себе си.



• Не на последно място – себеуважаващият се човек се грижи за себе си цялостно – за своето тяло, ум и душа. Информира се за нещата, които са полезни за физическото и емоционалното здраве и дава качествена храна и движение на тялото, ума и душата си.

За да тръгнем на това пътешествие към себе си и към по-удовлетворителен начин на живот е необходимо да имаме достатъчно силно желание за щастие, за личностно израстване и за истински близки и смислени отношения.

Автор: Мария Василева Димитрова
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?