Как основен постулат в икономиката за „недостига на ресурси” може да пречи не само на щастието ни, но и на развитието на бизнеса ни? - Happiness Academy - Академия за щастие

Как основен постулат в икономиката за „недостига на ресурси” може да пречи не само на щастието ни, но и на развитието на бизнеса ни?

Как основен постулат в икономиката за „недостига на ресурси” може да пречи не само на щастието ни, но и на развитието на бизнеса ни?
10 април, 2018
Как основен постулат в икономиката за „недостига на ресурси” може да пречи не само на щастието ни, но и на развитието на бизнеса ни?

Позитивната психология доказа, че търсенето на щастие може да бъде не само емоционално, но и рационално обосновано. Все пак щастливите хора са по-здрави и живеят по-дълго. По-изненадващо е, че това важи и за организациите. Щастливите хора работят по-добре в екип, по-изобретателни са, вземат по-правилни решения (поради това, че са по-издръжливи под стрес и са по-дългосрочно ориентирани), по-склонни са да помагат и дори са по-успешни при преговори. Всичко това води до по-добро представяне на компаниите, чийто служители са по-щастливи. Изследванията показват, че компаниите с по-щастливи служители са по-производителни, имат по-доволни клиенти и по-висока възвръщаемост на капитала. По тези причини темата за щастието в организационен контекст заема все по-значимо място в търсенията на бизнес лидери и професионалисти в областта на човешките ресурси.

Оказва се, че един от основните фактори, влияещи върху личното щастие, а именно светогледът и неговата ориентация към „недостиг” или „изобилие” и съответно неговото организационно измерение – организационна култура на „недостига” или на „изобилието” има огромно влияние не само върху личното щастие, но и върху успеха на организациите в 21ви век. За отношението на ориентацията към „недостиг” или „изобилие” към личното щастие можете да прочетете подробно в книгата на проф. Радж Рагунатан „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?”. Тук ще се спрем по-подробно на културата на изобилието в организациите.

През по-голямата част от нашата еволюция сме били загрижени много повече за оцеляването, отколкото за благоденствието (или щастието). Продукт сме на хора, живели в недостиг – храната е била в недостиг, ресурсите, плодородната земя. Освен това икономиката е наука на недостига. Според основите на икономическата теория ресурсите са в недостиг и достъп до тях има само този, който може да си позволи да плати цената им, управлявана от търсенето и предлагането. Така биологично заложените у нас инстинктивни реакции, като например „бий се или бягай” и културната инерция, особено в бизнес среда, ни правят склонни да проявяваме конкурентно поведение, ориентирано спрямо това усещане за недостиг.
Думата „недостиг“ улавя важен елемент от един светоглед, при който човек вярва, че животът е игра от типа печеля-губиш. Този човек смята, че благата (богатство, власт, слава и т.н.), от които има нужда, за да бъде щастлив, са в недостиг, поради което търси превъзходство над другите, проявява склонност към свръх контрол и други типове поведение, които влияят негативно не само на щастието му, но и понякога на шансовете му за успех.

Радж Рагунатан, разграничава два типа ориентация, които оприличава на очила, през които гледаме света – ориентация към недостиг и ориентация към изобилие.

Той не защитава тезата, че ориентацията към недостиг е безполезна или глупава. Ако сме в условия на война или в район в крайна бедност или дори ако се състезаваме в конкурентен спорт, например бокс, ако се борим за оцеляване, ориентацията към недостиг е изключително важна.

Повечето от нас, в днешно време не се борим за оцеляване в буквалния смисъл – за храна, топлина, подслон. Радж защитава тезата, че като интелигентни същества, трябва да осъзнаем, че част от нашето еволюционно наследство всъщност ни дърпа назад. Има много области на работа, в които вече е доказано (от изследвания на позитивната психология), че компаниите и хората се справят по-добре ако не изхождат от ориентация към недостиг. Такива са например работата в света на рекламата, разработването на софтуер и други дейности, изискващи творчество. За тях е доказано, че по-успешният подход е да не се притесняваш за резултатите, а да се наслаждаваш на процеса на работа.

Казаното горе се отнася с още по-голяма сила за организациите. Когато културата на организацията е ориентирана към изобилие, служителите си помагат, работата в екип е по-добра, мотивацията и ангажираността по-високи, което води до по-добри резултати и по-добри бизнес показатели. Това е така, защото този тип култура е основана на вярването, че “има достатъчно за всички” и че “печалбата на единия не е за сметка на другия”. В крайна сметка, когато печели организацията, печелят всички членове на екипа й. При културата на недостига вярването, че „ако ти печелиш, аз губя” и “победа на всяка цена” определя поведението вътре в екипите и обуславя укриване на информация, липса на взаимопомощ и други видове поведение, които пречат на успешната работа. В преговорите например, ориентацията към изобилие се отъждествява с подхода печеля-печелиш, при който се търсят взаимно-изгодни решения или се търси как да се „уголеми пая” вместо да се води спор кой да вземе по-голямо парче от него.
 
Може да погледнем на ориентацията към изобилие и като на въпрос на „вяра”, вяра в човешкия дух, в това, което е възможно да бъде постигнато и измислено, за разлика от ориентацията към недостиг, която вижда ограниченията, търси какво не е възможно и по този начин поставя спирачка на растежа и развитието.
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?