Как да имаме здраво и балансирано его, за да можем да сме истински щастливи и успешни? - Happiness Academy - Академия за щастие

Как да имаме здраво и балансирано его, за да можем да сме истински щастливи и успешни?

Как да имаме здраво и балансирано его, за да можем да сме истински щастливи и успешни?
13 ноември, 2018
„Той е с голямо его!“, Той е с прекалено крехко его“, „Тя е егоист“, „Освободи се от егото си, за да си щастлив“...изрази, които казваме и чуваме и които ни водят към представата, че егото е нещо вредно. Какво е егото всъщност? И има ли хора без его? Защо егото на някои е „по-голямо“ отколкото на други? Въпроси с изключително важно и практическо значение, защото връзката ни с егото определя качеството на професионалните и лични отношения, както и изборите, които правим - тоест от това дали имаме здраво и балансирано его зависи качеството ни на живот!

Егото е част от структурата на личността ни. Всеки има его. То е свързано с усещането ни за това какво сме ние, каква е нашата идентичност и къде са нашите граници, докъде сме ние и от къде започват другите. Ние всички сме свързани на едно глобално ниво както клетките са свързани в един организъм, но в същото време различните клетки са отделни единици и си имат клетъчни мембрани – тоест граници. Така и ние хората сме свързани в система и същевременно сме отделни от другите и имаме своите собствени индивидуални особености.

Смисълът не е в отричането или във вкопчването в егото, а в намирането на баланса между това да се свързваме с другите и да се интересуваме от техните нужди и желания, и в същото време да сме свързани със собствените си потребности и да търсим добри начини за удовлетворяването им. Една от основните човешки потребности е от сигурност.

Кога егото на човек става „надуто“?

Както пазим дома си с врати и ключалки и не допускаме всеки вътре, така и егото ни поставя граници пред нещата, които преценяваме като недобронамерени, застрашаващи нашата сигурност и причиняващи болка. Това означава, че егото и неговите проявления са тясно свързани с емоцията страх. Колкото по-неуверен е един човек, колкото повече неизлекувани страхове и травми от детството си носи той или тя, толкова повече вътрешната му несигурност ще го кара да включва неадекватни и болни начини за защита. Често за такива хора казваме, че имат „надуто его“ или „прекалено голямо его“.

Другата крайност – хора, които „нямат собствени граници“ и „позволяват на всеки да ги тъпче“ са също хора с болна връзка с егото им, но в този случай за разлика от описания по-горе, вместо „бронирани врати“ и „високи, непристъпни зидове“, около „вътрешния им дом“ няма никакви граници. Те не могат да отстояват себе си и потребностите си и страдат от недобронамереността и липсата на зачитане от страна на други хора.

Защо „алармената система“ на егото при огромен процент от хората е програмирана погрешно и се задейства при незначителни сигнали?

При тези хора „системата за сигурност“ поставя „броня“ между тях и другите при най-малкия признак, който напомня ситуация в миналото, когато малкото дете, което са били е било уплашено, наранено, унижено, изоставено или отхвърлено.

В много голяма степен как е изградено егото на един човек зависи от отношенията му с родителите, когато е бил дете, дали е бил наказван и как, дали родителите му са прекалявали със строгостта, ограниченията или в някакъв друг аспект.

Ако детето не е чувствало сигурност, обич и уважение към личността му, егото му изгражда стратегии за намаляване на болката. Тези стратегии са свършили работа в онзи момент от миналото, но за съжаление, когато човекът ги прилага и като възрастен, те могат да бъдат силно разрушителни. Сегашната ситуация може да е съвсем различна от миналото, но „алармата“ на тези хора се включва и его-стратегиите, изградени още в детството (например инат, използване на лъжи, дистанцирано и студено, лицемерно или агресивно поведение, самохвалство, пасивна агресия и други), строят „брони“ срещу най-близките им или направо ги мобилизират за „война“ с „врага“, като този „враг“(най-често от близкото обкръжение) в много случаи няма намерение нито да напада, нито да наранява. Но вътрешното дете на човека с неизлекувани емоционални рани от детството се чувства застрашено и това го кара да бъде необективен и свръхреактивен.

Така погрешно програмираната „алармена инсталация“ унищожава възможността за истинска емоционална близост с другите, пречи на някои други жизненоважни потребности да бъдат удовлетворени – това да усещаме принадлежност и да допуснем и съхраним любовта в живота си. Бронираните врати на егото пазят отвън, но отвътре е празно и пусто.

Това се случва, когато имаме болна връзка с егото си и със същността си, с душата си. Или казано по друг начин - за да можем да управляваме егото си по здрав начин, имаме нужда да развием умения за емоционална интелигентност. Егото би трябвало да бъде наш инструмент за здрав и щастлив живот, а не наш господар.

Умението да управляваме егото си е свързано със себепознанието и излекуването от стари емоционални травми, за да не сме подвластни на страхове и гняв от миналото и произтичащите от тях автоматични реакции.

Ако желаем да сме истински щастливи и удовлетворени от живота си, четенето на книги и статии за приложна психология, отношения и себепознание, както и посещаването на обучения и семинари свързани с тези теми и с изграждането на умения за емоционална интелигентност, са изключително важна и основна житейска задача.

Как можем да познаем, че имаме здраво и балансирано его? Ето някои определящи знаци:

Човекът със здраво и балансирано его не се чувства застрашен от това да види и признае, че някой друг има повече знания и умения в дадено нещо. Такъв човек се е научил да се възхищава, а не да завижда. За разлика от болното его, което е истинско препятствие пред възможността за учене, здравото и балансирано его не пречи на човек да се учи от ситуации и хора, а напротив – помага му да се учи от другите и да се подобрява. Болното и небалансирано его кара хората постоянно да се конкурират, да се дразнят от чуждия успех и знания и да търсят начин да открият нещо негативно в този, който е по-добър от тях в дадено нещо. Човекът със здраво и балансирано его вярва в себе си и в способността си да усвоява нови умения.

Здравото и балансирано его помага на човек да се отстоява и утвърждава, да намира своето място в света, без да изпитва нужда от показност и демонстриране на определен статус. Такъв човек не се нуждае и от изграждане на имидж, външен образ и маска, с които да търси одобрение и да скрива уязвимостта и несигурността си. Човекът със здраво, балансирано его е автентичен, има силата и смелостта да се изправя лице в лице със собствената си несигурност, страхове и слаби страни и намира здрави, осъзнати начини да ги преодолява, без да има потребност да слага маски.

Здравото и балансирано его помага на човек да е обективен и да вижда ситуациите и хората максимално реалистично. Усеща кога може да се довери и да допусне някого близо до себе си и кога е добре да се отдръпне и да се предпази. Човекът със здраво его е добронамерен и в същото време знае кога и как да слага граници. Знае и как да уважава чуждите граници.

Здравото и балансирано его помага на човек да вижда и себе си обективно. Човекът с балансирано и здраво его уважава и обича себе си и това го мотивира да се грижи добре за себе си във всеки един аспект – за физическото си здраве, за емоционалното си здраве, за повишаване на осъзнатостта си, обогатяване на ума си и вътрешния си свят.

• Човекът със здраво и балансирано его не се опитва да компенсира липсата на себеуважение и дълбока вътрешна удовлетвореност с повърхностни средства (прекаляване с храна, секс, работа, материални придобивки, показност), които само временно намаляват болката от вътрешната празнота и неудовлетворените базови потребности от любов и принадлежност.

Не се страхува да получава обратни връзки и мнения от други хора, дори сам търси обратни връзки за своите реакции, излъчване, поведение. Ако прецени, че получава конструктивна критика, се учи от нея, а ако усети недобронамереност в критиката, говори открито за това с другия човек или се дистанцира от него, когато няма възможност за подобряване на отношенията.

• Човекът със здраво и балансирано его е осъзнат и искрен за това как се чувства на едно много дълбоко ниво и търси причините за тези свои чувства, за да може да действа по посока на подобряване на себе си и живота си, за да се чувства истински щастлив и удовлетворен.

Такъв човек е поставил личностното си развитие като основен приоритет и проактивно го реализира като: 1. се стреми да живее балансирано и осъзнато, 2. търси информация и се учи да регулира емоциите си, да открива посланията им и да се справя по здрав начин с емоциите на другите, 3. развива и използва своя потенциал и 4. разширява познанията си и се усъвършенства в изграждането и поддържането на здрави и щастливи отношения с партньора си, децата и близките приятели.

Автор: Мария Василева Димитрова
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?