Щастие в сегашно или бъдеще време? - Happiness Academy - Академия за щастие

Щастие в сегашно или бъдеще време?

Щастие в сегашно или бъдеще време?
23 октомври, 2017
Изборът между това да сме щастливи в настоящия момент или в бъдеще време - това е една от най-разпространените и повтарящи се дилеми, с които се сблъскваме и които травмират повечето от нас. Да изям ли това парче торта или да се придържам към решението да намаля двойно захарта на ден? Да спестя ли спечеленото до момента или да отида на мечтания круиз? Да сменя ли работата си с по-малко натоварена, но с по-ниска заплата или да продължавам в тази лудница и хаос, защото все пак парите си заслужават? Да кажа ли на шефа ми директно, че е некадърен или да си замълча, защото той ми обеща повишение в края на годината?

Животните – най-близкият до нас вид на планетата, нямат такива дилеми (или поне ние не все още не сме го узнали). Това е така, защото те просто следват инстинктите си: не се тревожат дали ядат нездравословна храна - просто ядат, докато утолят глада си. По подобен начин животните не се главоболят с дни и месеци  дали да бягат или да се бият с нападателя си - те просто вземат едно бързо решение и го изпълняват. От друга страна, именно в способността ни да се притесняваме и да планираме бъдещето се крие предимството ни над останалите животни. Това е причината да доминираме над другите видове. Проучвания показват, че хората, които проявяват по-силна загриженост за бъдещето, отлагат настоящето щастие в името на бъдещото щастие, се справят по-добре в живота, измерено чрез стандартните критерии за успех.

И въпреки това, не е ясно кой наистина "печели" – дали съзнателно планиращият, който отлага настоящето щастие в името на бъдещото или хедонистът, който "живее за мига", преследвайки максималното щастие сега.

Няма ясен отговор. Това, което повечето хора биха се съгласили обаче, е следното: няма смисъл да се притесняваме за бъдещето, защото ако го правим, няма никога да бъдем щастливи в настоящето. По същия начин повечето хора биха се съгласили и с твърдението, че не е редно да бъдем късогледи и тесногръди и да мислим, че бъдещето няма никакво значение, след като сме си супер в сегашно време.

А дали все пак няма златна среда? При какви условия трябва да сме готови да пожертваме сегашното щастие в името на бъдещото щастие?

Това е „the billion-dollar question“ (въпросът за един милиард долара). И със сигурност отговорът не е еднозначен за всички.

Нека се опитаме да потърсим отговора за хората, които са образовани, с по-високи от средните доходи, с добра, в повечето случаи осмисляща живота им работа и определят себе си като по-интелигентни и по-добре реализирали се от останалите. Тази група хора – Радж Рагунатан, американският професор по маркетинг от Университета на Тексас в Остин нарича „Умните и успелите“ – У-У в своята книга „If you are so smart, why aren’t you happy?[1]. Тези хора естествено използват по-високи стандарти в работата си, финансово са по-задоволени и оттук произлиза и убеждението, че те са по-щастливи. Но дали наистина са по-щастливи?

Ето едно типична мисъл на У-У човек:

„Аз съм много зает. Моментът е от изключителна важност за бъдещето на организацията (отдела, и т.н.). Непрекъснато хвърчат и-мейли, водят се телефонни разговори, а и от сутрин до вечер съм въвлечен в срещи и важни разговори. Не пускам телефона от ръката си, дори вечер като извибрира, веднага посягам към него – защото може да е нещо спешно. Наистина съм преуморен, но ще трябва да издържа още два – три месеца (в по-лошия случай шест - осем), когато това ще приключи и ще мога да отида на почивка и да се възстановя от стреса. Ще отделя две-три седмици и наистина ще си почина. След това напълно ще променя ежедневието си: ще прекарвам повече време със семейството си, ще се храня редовно и правилно, ще спортувам, ще се запозная и ще пробвам някои здравословни практики, за които отдавна не мога да намеря време и сили. И всичко ще си дойде на мястото – вече ще съм много по-добре и по-спокоен.“

Трябва ли наистина да жертваме щастието в сегашно време в името на щастието в бъдеще време? Може би няма универсален отговор, с който всеки да се съгласи. Но все пак има някои общи насоки, които биха могли да ни помогнат да изберем решението, което ще работи най-добре за нас. За да разберете по-добре тези насоки, разгледайте картинката по-долу. Оста Х представя Щастието в настоящето, а оста У е Щастието в бъдеще време:



Фиг.: Фундаменталният парадокс на щастието

В тази картина долният ляв квадрант (квадрант 1) не е важен: той представлява дейности (например, пиене на газирана напитка, само за да се избере случаен пример), които нито са толкова добри за настоящето, нито имат потенциала да подобрят бъдещото ни щастие. Никой от нас не би размишлявал и губил време за тях.

Останалите три квадранта са важните. Очевидно бихме искали да прекарваме по-голямата част от времето си в квадрант 3, но често - по-често, отколкото бихме искали - правим избор между дейности, които попадат в квадранти 2 и 4. А как да запълним живота си с дейности от квадрант 3?

Очевидният подход, който e изследван от много социални психолози и други учени, включва две стъпки: 1) идентифициране на дейностите, които имат най-голям потенциал да подобрят както сегашното, така и бъдещото ни щастие и 2) инвестиране (на време, пари и усилия) в тези дейности. Това може да изненада някои от вас, но се оказва, че повечето от нас по принцип са лоши в инвестирането в дейности, които имат голям потенциал за подобряване, както на настоящето, така и на бъдещото щастие. Многобройни проучвания доказват, че ние извличаме голямо удоволствие от прекарването на време с приятелите и семейството си и се оказва, че тази дейност - която може да се разглежда като инвестиция в социалния ни капитал - има много добър потенциал за подобряване на щастието ни – както настоящо, така и бъдещо. И все пак повечето от нас прекарват по-малко време в подобни дейности, отколкото би трябвало. По същия начин, други проучвания доказват важността на поддържането на хоби, особено такъв тип, който включва взаимодействие с други хора, като тенис. Хобитата, подобряват настоящето и бъдещото ни удовлетворение, от това, което правим, и въпреки всичко, повечето от нас инвестират по-малко ресурс в поддържането на хоби, отколкото би следвало.

Има две основни причини, поради които сме склонни да инвестираме не толкова в дейностите от квадрант 3. Първо, обществените послания, особено в капиталистическите култури, са склонни да подкопават значението на подобни дейности в сравнение с дейности, които включват повишаване на обществения ни статут. Ние непрекъснато сме бомбардирани от послания, които ни напомнят за „важността да бъдем успели / значими“. Това ни кара да придаваме смисъл на критериите, с които обществото ни оценява: пари, власт, постижения, слава, красота и т.н. И така се озоваваме в положение, в което приоритизираме външните (вместо вътрешните) възнаграждения, и избираме кариерата си, която ни предоставя тези външни награди като позиция, заплата и т.н, оставяйки си ограничен минимален ресурс да се съсредоточим върху важни за нас неща като социалните / лични контакти, хоби или вътрешно израстване.

На второ място, след като сме си създали определен начин на живот, е много трудно да се откъснем от него. Тези от нас, хванати в надбягването за доказване на превъзходство пред другите, като в като капан, е най-вероятно да сме обградени или да се обграждаме сами с подобни на нас. Тази компания, от своя страна, засилва значението на преследването на външните награди, които околните също преследват. Това създава порочен кръг, който ни прави по-богати от гледна точка на външни награди, но по-бедни от гледна точка на благоденствие. За съжаление, в нашето ежедневие и заобикаляща среда, е много трудно да избягаме от този начин на живот - това е единственият начин, по който ние и хората, с които сме  се свързвали живеем. Разбира се, съществуват и други причини – пристрастеността ни към някои скъпи навици, липсата на енергия и време за нещо друго освен работа и т.н. – всичко това прави промените в начина на живот толкова трудни за осъществяване.

Ето защо не е изненадващо, че нищо не се променя в начина ни на живот, въпреки препоръките на социалните психолози. Социумът продължава да ни увещава да преследваме външни награди и ние се подчиняваме на тези увещания като добре дресирани маймуни. Друг проблем при преследването на външни награди е, че те ни накарат да работим по-усилено сега в името на бъдещото щастие, но обещаното бъдещо щастие никога не се и доближава до нас. Или ако това стане, то трае твърде кратко. По този начин, за онези, които участват в надбягването, то започва като обещаващо пътуване, включващо временно закъснение на настоящето удовлетворение в името на относително постоянно бъдещо щастие, но завършва с безкраен спринт, в който всяко рязко спиране може да е фатално за нас. Често не осъзнаваме, че сме били измамени да жертваме както сегашното, така и бъдещото си щастие, докато не стане твърде късно. Това е причината, поради която много хора в края на живота си казват, че ако им се даде възможност да започнат отначало живота си, те биха водили живот на по-бавни, който да им предостави време и възможност да обръщат внимание повече на дребните радости в живота, а не да преследват големи цели и награди.

Въпреки всичко това, надбягването се оказва неустоимо.

Но има ли все пак начин, който може да ни помогне да даваме предимство и да прекарваме повече време в дейности от квадрант 3?

Изненадващо, има един подход, който доказано работи – практикуването на осъзнатост[2]. Осъзнатостта означава да задържим цялото си внимание в настоящия момент - независимо колко приятен или неприятен е той. Това означава например, да се съсредоточим върху разговора, който водим в момента, дори и да ни притискат други неотложни проблеми. Представете си, че току що сте получили злонамерен имейл от ядосан колега. Инстинктивният ви отговор може да бъде да реагирате по подобен начин, но така само увеличаваме шансовете за непродуктивен конфликт. С практикуването на осъзнатост, придобиваме умението да се отдръпнем и да изберем своя отговор. Както лесно можете да си представите, гъвкавостта в отговора може да бъде много полезна в междуличностни ситуации, особено при по-сложни такива.

Проф. Радж Рагунатан споделя в своя публикация за онлайн изданието на “Psychology Тoday”, че осъзнатостта подобрява настоящото и бъдещото ни щастие поради три основни причини. Първо, когато сме осъзнати - не се товарим с притеснения за бъдещето. Това произтича пряко от определението за осъзнатост: съсредоточаване върху настоящето. Настоящето може да е неприятно, но ние само увеличаваме неприятността му, когато добавим и притеснения за бъдещето. Обикновено, когато се занимаваме с неприятна дейност - като скучен разговор – не можем да спрем да мислим за всички приятни или важни неща, с които можем да се занимаваме вместо това. Това ни кара да се чувстваме още по-нещастни. Ако вместо това се фокусираме изцяло върху скучния разговор, бихме се чувствали по-малко нещастни.

Хората, които практикуват редовно осъзнатост - казват, че достигат до изненадващо прозрение: дори дейностите, които първоначално са им били неприятни, се оказват много по-малко неприятни, когато престанат да се отвличат и мислят за бъдещето. С други думи, дейности (като спортна тренировка), които първоначално сме поставили в квадрант 2 (ниско щастие в настоящето, високо щастие в бъдеще) се оказват дейности, които още сега можем да поставим в Квадрант 3.

Да се върнем към казуса със скучния разговор. Колкото повече се разсейваме със странични мисли и притеснения, толкова повече  се отдалечаваме от възможността да приключим разговора по-бързо и дори изкусно. И така, ако положим усилието да внимаваме в скучния разговор, бихме доловили по-лесно някои подробности, като приятна миризма, която да ни навее хубав спомен или пък ударите на някой часовник, което да ни позволи да вметнем в разговора, че вечерта наближава и учтиво да му сложим край. Това е така, защото когато сме осъзнати, можем по-лесно да генерираме интересни и подходящи асоциации и на свой ред да ги използваме, за да направим разговорите по-ангажирани.

Третата причина, поради която развиването осъзнатост може да ни помогне за дейностите в квадрант 3, е може би най-важната причина. Именно осъзнатостта ни дава по-голяма яснота как да направим компромис между настоящето и бъдещото щастие. Осъзнатите хора обикновено са склонни да поемат по-малко задачи, но пък ги изпълняват по-добре. С развитието на осъзнатост ние разбираме, че парите, славата, силата и т.н. не са единствените, нито дори основните източници на наслада в живота. Откриваме, че състоянието на пълно потапяне в това, което правим, каквото и да е то, може да бъде нашият източник на удовлетворение и радост. И така бавно се отдалечаваме от външните награди и даваме приоритет на вътрешните. Това, на свой ред, означава, че развиваме способността да правим правилния избор за нас самите, без да се съобразяваме с общоприетите тенденции.

Процесът може да е бавен, но ако започнете да практикувате осъзнатост сега, вероятно след 10 години ще имате много по-различен мироглед и начин на живот от тези, които имате сега. Ако вече се питате, как да го развиваме - едно добро начало е упражнението, препоръчано от Маршал Голдсмит в книгата му "С каквото си успял, с него няма да преуспееш". Ето и самото упражнение: затворете очите си и се опитайте да броите до 20 без да се разсейвате с други мисли. Бройте бавно (напр. едно число на всяко вдишване и издишване) и ако това ви помага, визуализирайте числата. Ако умът ви се зарее - както със сигурност ще бъде първоначално - и се разсейвате с други мисли, не ги преследвайте. Освободете мислите и се върнете към броенето. Ако все пак се отнесете и забравите до кое число сте стигнал, започнете отначало и така, докато успеете да преброите до 20. Практикувайте редовно, като постепенно увеличавате бройката, докато стигнете до 100.
С редовната практика на това упражнение (което, между другото, може да се направи навсякъде – докато седите в самолета или пък сте под душа и отнема само 1-2 минути.) ще успеете да развиете пълна осъзнатост. Но не очаквайте упражнението да е лесно. Изглежда доста лесно, но всъщност се оказва трудно на практика.
Учените вече доказаха, че практикуването на осъзнатост може да ни помогне в борбата срещу стреса, подобряването паметта ни и увеличаването на щедростта ни. А всичко това неминуемо ще ни направи и по-щастливи. Така че е добре да погледнем на осъзнатостта като на умствен фитнес, вместо да я отъждествяваме само с будистките монаси или нинджите, и да се опитаме да оформим по красив начин ума си, точно както с редовните тренировки в салона оформяме тялото си.



[1] През месец декември книгата ще излезе на българския пазар под заглавието: „Ти си Умен, Успешен, но дали си Щастлив“.
[2] Осъзнатост – от англ. Mindfulness
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?