Живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност - Happiness Academy - Академия за щастие

Живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност

Живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност
16 декември, 2017
Има много интригуващи въпроси, които в различни моменти предизвикват любопитството ни като например: защо немците са нарекли парфюма, който са създали „eau de cologne“ вместо „wasser de cologne“ или пък защо сладоледът е по-популярен в студените страни в сравнение с топлите? Но от всички подобни въпроси има един, който занимава трайно вниманието на проф. Радж Рагунатан от Бизнес училището Маккомбс към Университета в Остин, Тексас и съответно на мен като негов бизнес партньор за България, а именно: Защо умните и успешните хора – тези с добро образование и хубава професия / висока позиция (разбира се и добър доход – например над 4-5,000 лева на месец) – в повечето случаи не са толкова щастливи, колкото би трябвало да бъдат? Доказано е, че доброто образование, както и високите доходи не са достатъчни, за да сме щастливи. Соня Любомирски, авторката на бестселъра – Пътят към щастието[1], ни разкрива че обстоятелствата в живота ни – като образование, семейно положение, богатство и др. – влияят само 10% върху нивото на щастието ни. Генетичната ни заложеност представлява 50% , а оставащите 40% се определят от съзнателната ни дейност (ценности, навици, действия и т.н.).

И така – защо умните и успешни хора, не са толкова щастливи колкото биха могли или би трябвало да бъдат?

Търсенето на верния отговор на този въпрос отнема доста време, което бихме могли да си спестите като прочетете книгата на Радж Рагунатан „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?“[2]. Тук аз ще се опитам да ви предложа една съкратена версия на отговорите, които Радж детайлно разкрива в книгата си.

Нека започнем от нещата, от които ние като хора се нуждаем, за да бъдем щастливи. Първото е потребността нашите базови нужди да са задоволени – т.е. да не сме гладни и да имаме подслон. Както можете да се досетите – не бихме могли да говорим за щастие, ако тези нужди не са задоволени. Но както знаем – за умните и успешните – това не е проблем, така че нека се съсредоточим в другите потребности на хората.

Второто нещо от, което се нуждаем е потребността от близост – или както някои психолози я наричат – чувството за принадлежност. Тази потребност се определя от необходимостта ни за изградим близка връзка с поне един човек. Но колко точно е важна потребността от близост за щастието ни? В проучване проведено сред топ 10% от най-щастливите хора, учените открили, че всеки един от тях имал поне една близка връзка. И така, ако искате да сте сред най-щастливите хора – приемете, че близостта с други хора не е лукс, а необходимост. Други научни проучвания, които се явяват като продължение на вече споменатото, доказват, че противоположността на близостта – самотата – е причината, както за много физиологични проблеми (наднормено тегло и високо кръвно), така може и да ни доведе до психични проблеми (като депресия и безсъние).

Третата важна потребност за нас хората се основава на нуждата ни да постигаме резултати – някои психолози наричат това стремеж към майсторство (компетентност). Ние изпитваме нужда да се чувстваме много добре в нещо – например писане, рисуване, бягане, управление на финанси и т.н.

Четвъртата, последна детерминанта на щастието е потребността от автономност – чувството, че не зависим от контрола на някой друг. Това е и причината, поради която ние, като човешки същества не понасяме ситуации, в които не можем да действаме според собствените си желания. Поради това проявяваме и т.нар.  „реактивно съпротивление“ (това е  термин, който психолозите употребяват за желанието да правим нещата, които са ни забранени).  Реактивното съпротивление като наша присъща човешка реакция обяснява защо прекаленото контролиране на другите не е добра идея. Потребността от автономност – също както и потребностите от свързаност и компетентност – са дълбоко вкоренени у нас, което е причина те да се проявяват у нас още от ранна детска възраст. Например, ако се опитвате да контролирате децата си да си напишат домашните може да бъдете посрещнати с цупене или други прояви на бунт. И ако така реагират децата, представете си как се чувстват хората от екипа ви, когато са под постоянен контрол (дори и да са възрастни и да успяват да контролират реакцията си, в повечето случаи чувството на вътрешно недоволство е факт, който вие просто не виждате).

Ето защо е добре да помним, че в отношенията - можете или да контролирате другите, или да ви обичат, но не и двете.

Повечето хора добре осъзнават важността на тези 3 потребности – от близост (свързаност), майсторство (компетентност) и автономност – за щастието, както  и че действията ни могат да бъдат обяснени като опит да задоволим някоя от тези потребности. Но за щастието ни не е важно само да са задоволени тези потребности, а от голямо значение са и начините, по които постигаме това задоволяване.

Има два пътя към майсторството (компетентността): стремеж към превъзходство или търсене на оптимално преживяване (поток). Има два пътя и към близостта: отчаяната потребност от любов и потребността да обичаш (и да даваш). В случая с автономността двата пътя са потребност от външен контрол (стремеж да контролираме хората и събитията) и потребност от вътрешен контрол (стремеж да контролираме и регулираме собствените си реакции спрямо другите и външните обстоятелства).
Фигура1

Както е посочено на фигура 1, Радж Рагунатан нарича първия път -  Пътят на недостига, а втория – Пътят на изобилието.

Думата „недостиг“ улавя важен елемент, общ и за трите направления на първия път. Човек, който търси превъзходство спрямо другите, вярва, че животът е игра от типа печеля-губиш. Този човек смята, че благата (богатство, власт, слава и т.н.), от които има нужда, за да бъде щастлив, са в недостиг, поради което търси превъзходство над другите. Ако не възприемаше тези блага като ограничени, а вярваше, че те са налични в изобилие, нямаше да бъде толкова мотивиран да търси превъзходство над другите. По същия начин човекът, който отчаяно търси любовта на другите, вярва, че чашата на любовта му не е пълна – или поне не е достатъчно пълна, – и по тази причина не се чувства цялостен и изпитва нужда някой друг да го допълни. Може също така да живее с усещането, че няма нищо ценно, което да предложи на другите – а това може да предизвика вкопчване или избягване. Този вид себевъзприемане – „Не съм достоен“, „Не съм цялостен“ и т.н. – е силно свързан с темата за недостига. Свръхконтролът спрямо другите и спрямо резултатите също произхожда от ориентацията към недостига. По-точно, търсенето на прекален контрол произлиза от разбирането, че не получаваме достатъчно от уважението, любовта или доверието на другия или че не сме получили достатъчно „желани“ резултати. Тоест, тенденцията към свръхконтрол идва от разбирането, че ако не се наложим над другите или над ситуацията, желаните резултати вероятно няма да се получат, и в този смисъл е свързана със схващането, че възможностите за постигане на желаните резултати са ограничени.

И ето как се появяват „смъртните грехове“ към щастието – стремеж към превъзходство, да се вкопчваш или да избягваш и да бъдеш свръхконтролиращ, – и всички те произхождат от ориентацията към недостиг.

Точно обратното, трите алтернативни пътеки произхождат от ориентацията към изобилие. Точно когато човек има усещането, че адекватно са се погрижили за него, той е много по-склонен да търси нещо само заради удоволствието, което изпитва от това (поток)[3], отколкото заради външни награди. По същия начин, когато човек има усещане за изобилие – като крал или кралица, – той е истински способен на щедрост. По подобен начин, когато човек има усещане за изобилие от гледна точка на увереността, че ще се справи с всичко, което животът му поднесе, той се чувства удобно да изостави външния контрол и вместо това да потърси вътрешен контрол.

Нека се върнем отново към теорията на Соня Любомирски, която научно доказва, че богатството и постиженията могат да направят умните и успешните с не повече от 10% по-щастливи от останалите. Половината (50%) от нивото на щастието ни е генетично заложено, а останалите 40% зависят от пътя, по който сме избрали да вървим – на недостига или на изобилието.

И така колкото по-дълго време се движим по пътя на недостига и отказваме да възприемем възможността да променим нагласите си и да поемем по пътя на изобилието, толкова повече се отдалечаваме от щастието.

Казано по друг начин, ако ние  - умните и и успешните – с всичко работещо в наша полза – не успяваме да накараме себе си да дадем по-голям приоритет на щастието и удовлетвореността, малко е вероятно хората с по-малък късмет да могат да го направят. В този смисъл умните и и успешните имат задължение да приоритизират щастието и удовлетвореността, така щото останалата част от човечеството да ги последва.



[1] Б.а. Соня Любомирски,“Пътят към щастието“,  Издателство Монт, 2009
[2] Книгата излиза на българския пазар в началото на месец декември, издадена от Кристал Уотър.
[3] Б.а. Михай Чиксентмихай, „Поток – Психология на оптималното преживяване“, Издателска къща Хермес, 2016. Известният психолог Михай Чинксенмихай въвежда понятието поток – като нарича по този начин  оптимално преживяване, което до такава степен поглъща вниманието ви, че губите представа за времето. За първи път психологът документира този феномен през 70-те години.
11 ноември, 2018

Твоята, моя история

18 октомври, 2018

Благодарност

9 октомври, 2018

Какво обича щастието

8 октомври, 2018

Да обичаш и да даваш

19 юли, 2018

Пари или време?