Думата „недостиг“ улавя важен елемент от един светоглед, при който човек вярва, че животът е игра от типа печеля-губиш. Този тип светоглед, наричаме ориентация към недостиг. От друга страна ако вярваш, че светът предлага „изобилие” от възможности, че „има достатъчно за всички” и че “печалбата на единия не е за сметка на другия” проявяваш ориентация към изобилие.
Изследванията на позитивната психология показват, че хората с ориентация към изобилие имат по-големи шансове както за лично щастие така и за успех. Тъй като ориентацията към недостиг е и еволюционно и културно обусловена, често я проявяваме без дори да осъзнаваме това за разлика от ориентацията към изобилие, която обикновено изисква съзнателно изграждане.
Първата стъпка към създаване ориентация към изобилие е да си дадем сметка къде сме в момента. Колко често се хващаме, че правим неща като:
Коментари зад гърба на колегите и клюки;
Авторитарен и обвинителен тон;
Оплакване и мрънкане;
Пренебрежително отношение към човек или неговата работа;
Прекалена чувствителност към критика и агресивен отговор в резултат от защитна реакция;
Трудно намиране и нетърсене на решения;
Свръх критичност?
Това са прояви на ориентация към недостиг.
Започнете да забелязвате недостига около Вас. Търсете повтаряемост, неща които се случват отново и отново, за да откриете разликата между просто един лош ден и сериозния проблем. Ако се окаже, че има проблем, което е по-вероятният случай, не го оправдавайте с „човешката природа”. Да, примитивната част от нашия мозък може да има по-бърз достъп до нашите реакции, но също така разполагаме с възможности за реакция от по-високо ниво, които могат да преодолеят тези инстинкти.
Какво можете да направите, за да развиете ориентация към изобилие?
Проф. Радж Рагунатан, автор на книгата „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?” препоръчва три прости стъпки:
Да не се споделят клюки или поне да не се говори негативно за колегите с които работим. Можем да наречем това „упражнение за избягване на клюките”. От начало може да е трудно, но с времето става все по-лесно.
Втората практика се нарича “дневник на благодарността.” Най-лесният начин е да се записват на ежедневна база 3 хубави неща, които са ни се случили в работата. Това могат да са сравнително малки неща – като например някой да ни се усмихне искрено, да намерим хубаво място за паркиране, или дори да чуем хубава песен в обедната почивка.
Третата практика е да прекарваме време сред природата, особено на места, където нямаме достъп до телефон или интернет. Изследванията показват, че времето сред природата, не само подобрява настроението, но също и много помага за настройване към изобилие.
В допълнение към това бихме казали, работете върху изграждане на увереност в собствените си възможности и тренирайте овладяване на инстинктивните си реакции.
Този уеб сайт използва бисквитки (cookies), с цел по-доборто обслужване на своите посетители. Продължавайки да го ползвате, приемаме че се съгласявате с нашата "Политика за поверителност на данните".