Когато сме спокойни и в хармония със себе си, ние сме щастливи, благодарни и весели. Също така всичко ни се получава лесно и без усилие. Всеки е имал моменти, в които всичко си е точно на мястото.

Подобни моменти приемаме по-скоро за магически, а не за стандартни. Защо не можем да бъдем спокойни и щастливи постоянно? Нашият естествен инстинкт е да бъдем весели и игриви. Нека помислим какво е характерно за  децата и кучетата (а и за Карлсон, който живее на покрива и постоянно забавлява своя приятел Дребосъчето). Те играят, забавляват се, искат да се движат и да се радват.

Обществото ни учи от ранна възраст, че полаганите усилия и непрекъснатата борба са единственият начин да "напредваме". Ние приемаме, че трябва да се борим за нещата, които искаме, и само така можем да ги получаваме, да сме успешни и щастливи. Проблемът в това е, че започваме да преследваме целите си на всяка цена и с много усилия. В резултат забравяме да обърнем внимание на въпроса каква точно е цената, която плащаме и колко тя ни отдалечава от щастието ни в сегашно време.

Сами падаме в капана на мислене от типа: " Само ако ": "Само ако можех да спечеля лотарията ... тогава ще бъда щастлив." "Само ако той се ожени за мен, тогава ще бъда щастлива." "Само ако децата ми се държат както смятам за правилно….. ", "Само ако получа повишение на заплатата ще мога да….. "

Звучи познато, нали?

Определяме щастието си като резултат от непредвидими обстоятелства. Трябва да направим нещо, да се лишим от нещо, да чакаме някой да направи нещо и едва тогава ще се успокоим, ще си позволим да бъдем доволни и щастливи.  И някак си никога не се случва това нещо.

"Тревогата използва твоето въображение, за да създаде нещо, което не искаш" (Абрахам Хикс).

Ние написваме историята си отзад напред. Но не бива да забравяме, че според закона на привличането получаваме това, за което мислим. Разумно ли е в такъв случай да допускаме превес на отрицателните ни мисли над положителните? Не, разбира се. Трябва на ПЪРВО МЯСТО да сме щастливи. Само така ще привличаме и повече щастие в живота си.

Трябва да погледнем от различен ъгъл убеждението, на което сме се научени или в училище или в семейството си, че без усилия нищо не се постига. Нека усилията ни са насочени  към изграждане на навиците на най-щастливите и постигане на вътрешен мир и спокойствие, а не към преследване на външни цели.

Нека си поставим за цел да сме щастливи, като безпристрастно да преследваме щастието си.  Да направим нещо, което ни радва. Това може да е привидно малко нещо. Да се усмихнем на някого, да изядем един сладолед, да се порадваме на розите в градината и песента на птичката на дървото под прозореца ни, да помислим за любимите си хора.  

Когато ни обземат притеснения, стресът започва да е част от ежедневието ни, вместо на отделяме все повече място на отрицателните мисли и емоции, най-добре е да се обадим да приятел, да си поставим някаква цел или да потренираме във фитнеса, в парка или вкъщи, докато добре се изпотим.

Ако притесненията или отрицателните мисли отказват да ни напуснат – можем да ги раздробим на части. Първо осъзнаваме, че трайно са превзели ума ни. След това ги определяме или назоваваме – напр. „Притеснявам се, че винаги закъснявам“ , „Не съм достатъчно добър в нещо“или „Страх ме е да не загубя работата си“.  Опитваме се да намерим аргументи против – например: – „Все пак успях да отида навреме за срещата в понеделник“, „Не съм добър в управлението на проекти, но пък мога да разсмея всеки с моите шеги“….След като сме отслабили притеснението, можем да го напишем на един лист, който да смачкаме и изхвърлим в боклука, или пък можем да си представим, че слагаме лошата мисъл в една въображаема кутия, затваряме я и я оставяме настрани, за да се заемем с нещо друго като задача, която ни очаква, малка разходка или тренировка.

Най-лесният и най-добрият начин да дадем превес на положителните мисли е често да изричаме на глас и наум "благодаря". Редовно да благодарим за това, което имаме, което сме постигнали и което ни е дадено в живота ... в този момент. Всяка сутрин, когато се събуждаме и вечер, точно преди да заспим, можем да благодарим за изживените моменти в отминалия ден и очакваните в новия. Това ще ни позволи да изпитаме все повече и повече щастие.

Животът може да бъде прекрасен! Ако повярваме в това, ще се избавим от притесненията си и ще постигнем вътрешен мир и спокойствие.